Електролизьор
Способността на водорода да реагира с кислорода е забелязана за първи път от Хенри Кавендиш през 1766 г. Първият електролизьор впоследствие се появява през 1800 г., когато Никълсън и Карлайл предизвикват статичен заряд във вода. От тогава до днес електролизьорите се използват за най-различни приложения.
Електролизьорът е електрохимично устройство, което разделя водата на съставните и части - кислород и водород, посредством електричен заряд. Процесът, при който протича тази реакция се нарича електролиза. Трите основни градивни елемента на електролизьора са катод (отрицателен заряд), мембрана и анод (положителен заряд). Според вида на електролита електролизьорите могат да бъдат следните: